Философията като начин на живот? Със своята мисловна дейност и развитие през вековете човекът винаги е търсил смисъл в живота си. Фундаментален въпрос, който често остава в отговорите на философските книги. Най-развитите цивилизации през дългогодишната човешка история са имали своите златни моменти, когато са изучавали философията и са задълбавали в „абсурдността“ на човешкото съществуване. В древността много народи имали своите “златни векове”,но са били краткотрайни.Не прониквали до всички отрасли на живота, не засягали целокупния народ. Лишени от чиста вяра те се задоволявали с външната, формалната страна.
Философията с богатата мисъл не могла да спаси човечеството. Е как тогава тя е начин на живот? Терминът “философия” се споменава за първи път от Питагор, а Платон отделя философията като отделна наука. Древните гърци определено са разбирали философията като начин на живот!Според възприемането на живота, изградените житейски ценности и стратегии, в съответствие с избрания или приетия начин на живот, у всеки има изградена житейска позиция. Това е система от убеждения, кое е правилно и кое не, към какво трябва да се стреми и какви уроци трябва да научи в материалния свят.
Днес ще ви представим топ 5 философски книги, които всеки трябва да прочете. Тези книги са изпитани под натиска на времето и са също толкова актуални и днес.
Топ 5 философски книги:
1. Марк Аврелий – „Пътят към себе си“
Императорът философ, който по природа е миролюбив, но от цялото си 20 годишно властване в Римската империя е имал само 4 мирни години. Ирония на съдбата или урок, който е научил императорът и написал всяка философска мисъл в книгата „Meditations“ („Пътят към себе си“). След почти 2 хилядолетия тази философска книга се е наложила като задължително четиво за всеки, който търси смисъл в живота си и иска да усвои спадовете и върховете в ежедневието си по философски начин.
2. Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“
Фридрих Ницше привлечен от идеята за „свръхчовека“, издигнал се над тълпата и стоящ „от другата страна на доброто и злото“. Такъв човек, по мнението на Ницше, е странстващият философ, взел името на древноперсийския пророк Заратустра, който става герой на книгата „Тъй рече Заратустра“. В тази книга Ницше излага една от централните идеи на своята философия – представата за човека като за „канава над бездната“, опъната между „животните и свръхчовека“. Описаната теория представя обикновеният човек като част от стадо – човек, който не може да мисли сам, и Свръхчовекът – този, който не спазва нито едно правило, наложено от стадото, защото може да мисли сам. Ето какво пише Ницше в „Тъй рече Заратустра“:
„Не проявявайте нетърпение! Свръхчовекът е нашият среден етап! А за това ограничение се изисква умереност и мъжество. Да се издигнеш над човека в себе си, подобно на старите гърци — на безтелесни илюзии. Трябва да се избягва прикрепването на висшия дух към слаб, нервен характер. Цел: усъвършенстване на цялото тяло, а не само на мозъка!“
Според Ницше много хора просто приемат общоприетия „закон на доброро и злото“, който е водещ в тяхното общество. Много от така наречените морални закони на Запада са всъщност и причината за злото, което се обръща срещу всеки човек. Те са в противовес с инстинктите на живота. Той нарича този процес „злото на всички злини“, защото, когато си подложен на натиск от обществото, в което живееш, дори да имаш капацитет да се издигнеш над стадото, те ще те смажат с постоянен натиск за приобщаване. Ще те приобщят към посредственото. Така Ницше обособява два типа хора. Свръхчовека и стадото!
3. Сън Дзъ – „Изкуството на войната“
Сун Дзъ (наричан също Сунзи) е китайски генерал, военен стратег, писател и философ, живял в периода Източен Джоу в древен Китай. Сун Дзъ е почитан в китайската и източноазиатската култура като легендарна историческа и военна фигура. Името Сун Дзъ, с което той е най-известен в Западния свят, е почетно, което означава „Господар Слънце“. „Изкуството на войната“ е шедьовър, който ни служи и днес. Това е повече философска книга, а не толкова военна. Стратегиите се използват всеки ден от милиони хора по света – бизнесмени, финансисти, стратези и др.
Ето и няколко вечни примера от самата книга:
“Лидерът води чрез пример, а не със сила.”
“Най-голямата победа е тази, която не изисква битка.”
“Има не повече от пет музикални ноти, но комбинациите от тези пет пораждат повече мелодии, отколкото някога могат да бъдат чути. Има не повече от пет основни цвята, но в комбинация те произвеждат повече нюанси, отколкото някога е било виждано. Има не повече от пет основни вкуса, но комбинациите от тях дават повече вкусове, отколкото някога могат да бъдат вкусени.”
“Гневът може след време да се превърне в радост; притеснението може да бъде последвано от съдържание. Но царство, което някога е било разрушено, никога не може да се появи отново; нито мъртвите някога могат да бъдат върнати към живот.”
“Лесно е да обичаш приятеля си, но понякога най-трудният урок за научаване е да обичаш врага си.”
4. Волтер – „Философски новели“
Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е сред прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. От внушителното литературно наследство на Волтер днес най-популярни са неговите прозаични текстове – разказите и романите („Кандид или оптимизмът“ остава най-известното му произведение).
Главният герой на тази история е образ на чиста и неподправена младост. Неговият оптимистичен поглед върху живота, той дължи на учителя, който от детството го убедил за неизбежността на щастието. Панглас, това е името на този духовен философ, беше сигурен, че живее в най-добрите светове. Няма причина да скърбите – твърди Панглас.
Волтер е вдъхновен да напише тази история след известното земетресение в Лисабон. Кандид или оптимизмът е произведение, в което историческото събитие служи като отправна точка. В състава си той заема централно място. Оптимизмът на Кандид се противопоставя на песимизма на неговия ескорт. Мартен вярва, че хората са затънали в своите пороци и нищо не може да ги промени към по-добро. Този философски разказ разкрива контраста доброто и злото и как философски да се справим с живота. Всяка трудност е по-лека, когато правиш всичко с любов.
5. Жан Пол Сарт – „Екзистенциализмът е хуманизъм“
Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му „Екзистенциализмът е хуманизъм“, че при човека „съществуването предшества същността“. Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. „Човек е осъден да избира“. Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до разбирането на екзистенциализма за свободата.
Философията днес е оставена на заден план. Или поне така изглежда в забързаното ни ежедневие, но това е лъжа. Философията причината да правим, каквото правим всеки ден. Разсъждаваме и се осланяме на философските си размисли. Дали тези 5 философски книги биха ви направили по-добри във всекидневието ви? Със сигурност няма да ви направят по-лоши. Което е едно добро начало. Основи на философията могат да бъдат открити в хиляди книги, но тези 5 със сигурност трябва да присъстват в библиотеката на всяко семейство.
“Всичко е изгубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добрите – за подигравка.” – Питагор.
Автор на статията: Мирослав Тагаров
Bulgarian