Как да преодолееш страховете си? Когато имаш страхове, имаш и зависимости! Когато се страхуваш, ще вземеш решения в живота си, защото си зависим. За да затвърдиш моралния си кодекс, преодолей страховете си. Имаш ли страхове, ще имаш и пропуски в моралния кодекс. Това е най-трудното, но същевременно и най-полезното действие, което можеш да предприемеш. Преодолей страховете си като ги разбереш и се сблъскаш с тях.
Ето какво разказва един от известните холивудски актьори за страха:
“За мен конфронтацията със страха се превърна във всекидневие. Преди известно време отидох на скокове с парашут в Дубай. Скоковете с парашут са наистина една много интересна конфронтация със страха. Ето какво се случи. Излизаш предната вечер с приятели за по питие. И някой казва: „Да, трябва да отидем да скачаме с парашут утре“. И ти се съгласяваш: „Дааа , супер! Отиваме да скачаме с парашут.“ И всички се съгласяват с овации. След това се прибираш вкъщи и си мислиш: „Хмммм…? Те бяха също пияни, може би няма да отидем…“ След това се опитваш да заспиш и си представяш отново и отново как се мъчиш да скочиш от самолет и не можеш да разбереш защо би си причинил това. Лежиш и имаш една от най-лошите вечери в живота си, но въпреки това се надяваш, че просто всички са били пияни. Ставаш на другата сутрин, отиваш и виждаш, че всички са на уговореното място и се правиш че всичко е точно, но не си го очаквал. Добре, добре, добре… Качваш се в колата и не можеш да си представиш, че всички са имали също толкова тежка вечер като теб и ги чуваш да казват: „Да, супер, моят дядо в бил във ВВС и това ще е супер.. Сещаш ли се?“. А ти си мислиш само: „О, Боже мой! О, Боже мой!“ И стомахът ти се свива и не можеш да хапнеш нищо, но не искаш да си единственият идиот, който няма да скочи от този самолет. И изведнъж си вече там и един човек ти дава инструкциите за безопасност. Казва ти какво ще се случи, ако парашутът не се отвори, и ти си казваш: „Чакай, чакай, как така да не се отвори?!“ А той продължава да повтаря какво ще се случи, ако парашутът не се отвори. Когато отиваш за първи път на скокове с парашут, обичайната практика е да те закачат за друг човек, който ще те напътства. И изведнъж идва самолетът. Всички продължават и никой не се връща. И вече си седнал в скута на някакъв човек, за когото си закачен, и се опитваш да разговаряш за дребни неща и да се усмихваш: „Значи скачаш с хора постоянно, а?“ Но никой не се смее. И летиш насам-натам със самолета, и се издигаш, издигаш, издигаш. Издигаш се на 4000 фута и виждаш една светлина в самолета – червена, жълта и зелена. В началото светлината е червена, но по някое време тя ще стане зелена и ти не знаеш какво ще се случи. Чакаш. И изведнъж става жълта, след това зелена и някой отваря вратата. И в този момент разбираш, че не си летял със самолет с отворена врата. Терор! Терор! Терор! Тогава започва. Ако си умен, ще седнеш по-назад, така че да не си първи. Хората започват да скачат от самолета. Човекът, за когото си закачен, те закарва до ръба и пръстите на краката ти стърчат от самолета, а ти гледаш надолу към смъртааааа! И някой казва: „На три“. И започват да броят: „Едно, две“. И той те бута, защото хората се хващат здраво на три. А ти казваш само: „Ъъъъъъъъъ“, поемаш си въздух толкова дълбоко. Падаш от самолета и след секунда, докато летиш надолу, ти осъзнаваш, че това е най- благословеното изживяване в живота ти. Ти летиш! Не го усещаш като падане, а като че ли вятърът те придържа и те носи леко. И летиш, и летиш, а страхът е нулев. Разбираш, че точката на максимална опасност е всъщност точката на минимален страх. Това е просто БЛАГОСЛОВИЯ. И летиш, и се смееш едновременно. И минават 20 сек., 25 сек., 40 сек… И имаш достатъчно време да мислиш за нещо от сорта на: „ООООО, това е сградата, която видях по-рано“.
И урокът за мен беше следния: защо беше изплашен в леглото си предната вечер? Защо ти трябваше да се страхуваш? Просто недей да ходиш. Беше изплашен 16 часа преди да скочиш. Защо беше изплашен и в колата? Защо не се наслади на закуската си? Страх от какво? Дори не беше близо до самолета. До моментът, в който не скочиш от самолета, няма причина да се страхуваш. Това само ти прецака целия ден. И изведнъж този миг, в който би трябвало да си ужасен, се оказва най-благословеният момент в живота ти. И Бог е сложил най-хубавите неща в живота от другата страна на Страха. От другата страна на най-големият ти страх са най-хубавите неща в живота.“
Как да преодолееш страховете си? Вече знаеш как да започнеш!
Автор на статията: Мирослав Тагаров
Bulgarian